Директива относно Комитета на националните резервни сили (NRFC)

1. Обща информация

NRFC е междусъюзнически съвместен комитет, основан през 1981 г. и признат като комитет на НАТО с директива MC 392/1 през 1996 г. Този документ дефинира взаимоотношенията между NRFC и НАТО.

2. Структура на NRFC

NRFC се състои от националните официални органи на властта, отговарящи за резервните сили на страните, подписали договор с НАТО. NRFC включва:

• председател и секретариат;

• национални делегации на страните-членки на НАТО и поканени наблюдатели;

• офицери за връзка с Главната квартира на НАТО (NATO HQ)/Международния военен щаб (IMS), Обединеното командване пo операциите (ACO) и Обединеното командване по трансформацията (ACT).

3. Задачи на NRFC

Признавайки ръководната роля на всяка отделна страна за управлението на резервните си сили, NRFC насърчава използването и защитава интересите на резервните сили и личния състав като изключително важен компонент на въоръжените сили на страните – членки и партньорки на Алианса, както в мирно време, така и по време на криза или конфликт.

Целите на NRFC са:

• да осигурява политическа помощ за Военния комитет на НАТО по въпросите на резерва;
• да повишава готовността и ефикасността на резервните сили на Алианса, като поддържа НАТО при участие в широк спектър от операции чрез осигуряване на възможност за обмен на информация и споделяне на добри практики;
• да се информира по въпросите, касаещи резервните сили и да идентифицира съвместни дейности, които биха могли да представляват интерес и да бъдат от полза за Алианса и резервните сили от страните-партньорки чрез взаимодействие с организации и асоциации, които имат интерес към дейността на резервните сили.

4. Отчетност

Председателят на NRFC представя пред Военния комитет годишен доклад относно дейността на NRFC.

5. Финанси

Посредством Военния комитет, НАТО предоставя финансиране за срещите и конференциите на NRFC, а членовете на Комитета покриват всички останали разходи по дейността си. Страната, която е приела председателството и секретариата, покрива разходите си през двете години на управление.

Цели и задачи на NRFC

1. Цели

Основната цел на настоящия документ е да определи взаимоотношенията между NRFC и НАТО и да опише процеса, чрез който Комитета ще изпълнява своята роля.

2. Задачи

Осъзнавайки управлението на резервните сили като цел от национално значение, NRFC насърчава и повишава ползите и интересите на резервните сили и личния състав като жизнен компонент на въоръжените сили на страните-членки и партньорите на Алианса във време на мир, криза и конфликти чрез открит обмен на информация.

Задачите на NRFC са:

• да осигурява политическа помощ за Военния комитет на НАТО по въпросите на резерва;
• да укрепва готовността и ефикасността на резерва чрез осигуряване на форум за обмен на информация и споделяне на добри практики. Въпросите за разглеждане мога да включват:

• структура, организация и управление на резервните сили;

• образование, подготовка и провеждане на учения с личния състав на резервните сили и резервните формирования;

• набиране на личен състав, създаване на заетост и поддържащи политики на резерва;

• развиване на способности и оперативна съвместимост;

• трансформация на резерва в контекста на НАТО;

• работодателска, семейна и обществена подкрепа за резервистите, законодателни условия и връзка между военния и цивилния живот;

• благосъстояние, вкл. следоперативна реинтеграция на резервистите.

• да осигурява и поддържа осведоменост по въпроси от практическо значение и да разпознава общи дейности, които биха могли да представляват интерес и предимство за резервните сили от страните – членки и партньори чрез взаимодействие с организации и асоциации, които имат интерес по въпросите на резерва. Основен сътрудник на NRFC е Междусъюзническата конфедерация на офицерите от резерва (CIOR).

NRFC не се занимава със стратегически, оперативни и тактически въпроси, които са приоритет на страните-членки или на командната структура на НАТО. Въпреки това, дейностите на NRFC са приведени в съответствие с операциите на НАТО и трансформацията на силите на НАТО, поради което връзката с двете стратегически командвания е изключително важна.

3. Организация на NRFC

NRFC е съставена от представители на министерствата на отбраната, отговарящи за резервните сили на страните, подписали договор с Алианса. NRFC се състои от:

• председател и секретариат;
• националните делегации на страните-членки на НАТО и поканени наблюдатели;
• офицери за свръзка от щаба на НАТО, Международния военен щаб (IMS), Обединеното командване по операциите (ACO) и Обединеното командване по трансформацията (ACT).

•   председателство и секретариат.

Председателството на NRFC се предоставя за период от две години на една от страните-членки на НАТО. Председателят е длъжен винаги да осигурява ротационен план за следващите три периода. Председателят се избира от съответната страна минимум за шест месеца преди периода, като се информира Военния комитет. Председателят организира и провежда срещите и координира дейностите на NRFC. Той е връзката между NRFC и Военния комитет, докладва от името на NRFC и е отговорен по задачите, поставени от Военния комитет. Председателят има право да възлага тези задачи на ръководителите на националните делегации.

Секретарят на NRFC също е от страната, на която е предоставено председателството, и се назначава от председателя на NRFC. Секретарят разполага със Секретариат, чийто състав се определя от председателя. Секретариатът е отговорен за административната и информационната дейност на NRFC.

Когато е възможно, председателството на NRFC и на CIOR се изпълняват от една и съща страна, за да се улесни взаимното разбирателство и сътрудничество и по този начин да се постигне по-голяма ефективност.

• делегации на страните-членки на NRFC.

Всяка делегация се състои от:

1. ръководител на делегацията, който официално отговаря за резервните сили на страната. Той заема ръководна длъжност в страната си, като се препоръчва да бъде висш офицер или цивилен служител с равен на този ранг. Той/тя трябва да е в позиия да може да взима отговорни решения на национално ниво и да е упълномощен да говори от името на страната си при обсъжданията в NRFC.

2. щабен офицер, който следи обсъжданията в NRFC и подпомага работата на ръководителя на делегацията.

3. национални съветници и експерти могат да участват в дискусиите по дадена тема по покана от ръководителя на делегацията.

• наблюдатели

Представителите на страните-партньорки на НАТО могат да бъдат поканени да се присъединят към работата на NRFC като наблюдатели. В качеството си на дългогодишен наблюдател на NRFC, Австралия притежава статут на постоянен наблюдател. Бъдещите страни-наблюдатели подават своите кандидатури до Военния комитет, който от своя страна се консултира с NRFC, преди да даде официален отговор на страната-партньор. Наблюдателите се присъединяват към работата на Комитета и участват в обсъжданията му, като приносът им е от особено важно значение. Въпреки това, задачи могат да бъдат свеждани от Военния комитет към NRFC без страните-наблюдатели да бъдат информирани.

• офицери за свръзка на НАТО

  • Международният военен щаб назначава офицери, които присъстват на срещите на NRFC като връзка между Главната квартирата на НАТО и NRFC и участват във всички пленарни и официални заседания, като са в пряка връзка с председателя и секретаря на NRFC, както и със свързващи офицери на NRFC и други организации на Алианса. Те са проводник на ефективно сътрудничество между NRFC и Главната квартира на НАТО, отговорни са за координацията и управлението на отчетността на NRFC в рамките на Международния военен щаб и Военния комитет, както и подпомага логистичното осигуряване на провеждането на заседанията на NRFC.

  • Обединеното командване по операциите (ACO) и Обединеното командване по трансформацията (ACT) назначават по един свой офицер за свръзка с NRFC, като така се гарантира добрия информационен поток между тях и NRFC по всички въпроси, касаещи резерва.

4. Срещи

• Пленарни заседания

1) Официални срещи

NRFC, като консултативен орган на НАТО, се свиква на официални срещи в случаите, когато се формулират препоръки по въпроси, повдигнати от/чрез Военния комитет. Председателят свиква срещата по искане на Военния комитет или на Международния военен щаб. Тези срещи се провеждат, обикновено, само с участието на страните-членки на НАТО, но председателят има право да провежда консултации и с външни участници. Като резултат от обсъжданията, председателят изготвя официален доклад до Военния комитет, който съдържа препоръки и експертни съвети от страна на NRFC по повдигнатите въпроси.

2) Неформални срещи

В случаите, в които се разглеждат различни от гореспоменатите въпроси, NRFC провежда неформални срещи. Дневният ред на всяка една среща се определя от председателя, съгласувано с членовете на NRFC. В рамките на 45 дни след всяка среща, паметните бележки/протоколите от срещите се разпращат до членовете на NRFC, наблюдателите и офицерите за свръзка. Председателят може да изготви резюме за срещата до Военния комитет, в случай че това се счете за необходимо.

Неформалните срещи се свикват най-малко два пъти в годината, като има зимна и лятна среща. Зимната се провежда в Главната квартира на НАТО в Брюксел в две поредни години, последвана от зимна среща през третата година в Обединеното командване по трансформацията в Норфолк или на друго място в структура, подчинена на НАТО. Лятната среща се провежда в предварително избрана страна, членуваща в NRFC. NRFC си запазва правото да избира датата и мястото на своите неформални заседания, но зимните и летните срещи се провеждат приоритетно на същото място и по същото време, в което се провеждат срещите на Междусъюзническата конфедерация на офицерите от резерва (CIOR), като по този начин се улеснява сътрудничеството между двете организации.

3) NRFC може да се събира както на официални, така и на неформални срещи в рамките на едно пленарно заседание.

• подготовка на пленарно заседание

1) Срещи на щабните офицери

Всяко пленарно заседание трябва да включва поне една среща на щабните офицери с цел:

• уточняване на дневния ред и въпросите, които ще се обсъждат на следващото пленарно заседание;

• уточняване на процедура или протокол, които не изискват присъствието на целия комитет.

Секретарят на NRFC информира националните представители - щабни офицери относно проблемни въпроси, повдигнати пред председателя преди заседанието, за да им даде възможност за консултации със съответните органи на държавна власт в страната си.

Срещите на щабните офицери се провеждат в Главната квартира на НАТО или в град в страна-членка, като по този начин се избягват проблеми от транспортно естество.

2) Отговорности по организацията

За нуждите на мероприятията, провеждани в Главната квартира на НАТО, подходящо оборудване и преводачески услуги по реда за официални срещи се осигуряват от НАТО. Офицерът за свръзка от Международния военен щаб е отговорен за организационните и административни въпроси по срещата.

Подготвяйки двете годишни пленарни заседания, председателят:

• определя дневния ред на официалните и неформалните срещи и го разпространява, отчитайки времето, необходимо за по-нататъшни действия;
• организира срещите в тясно сътрудничество с делегацията-домакин или със свързващия офицер от Международния военен щаб (резервация на зали, превод, сигурност и др.);
• провежда срещата;
• организира съвместни срещи с председателя на Междусъюзническата конфедерация на офицерите от резерва (CIOR) или с Изпълнителния комитет на конфедерацията;
• подготвя паметна бележка/протокол от срещата;
• осигурява поддръжката и осъвременяването на информацията на официалния уебсайт на NRFC.

5. Финанси

НАТО осигурява общо спонсорство за срещите на NRFC, а страните покриват всички свои разходи по дейностите си по NRFC, вкл. по председателството и секретариата.

6. Правила по вземането на решения

Обсъжданията в NRFC, водещи до официални препоръки до Военния комитет или предлагане на политически съвети, трябва да се основават на консенсус. Ако такъв не се постигне, председателят разработва доклад за доразглеждане от Военния комитет. Наблюдателите могат да бъдат поканени да си дадат мнението, но официални препоръки и политически съвети към Военния комитет се дават единствено от страните-членки на НАТО.

Делегация на страна-член на НАТО, отсъстваща по време на официално пленарно заседание, може да бъде представена от друга страна-членка, само в случай, че председателят е бил предварително уведомен в писмен вид.

Обсъжданията на Комитета по време на неформалните срещи обикновено не изискват процес по офииално вземане на решение и, ако са налага, председателят определя ролята на наблюдателите в конкретния случай. При необходимост, за достигане на дадено заключение, председателят има право да поиска явно гласуване, за да се покаже гледната точка на делегатите.

За да има развитие по даден въпрос на резерва, по време на неформалните срещи на NRFC не се изисква консенсус при вземането на решение.

7. Взаимоотношения между NRFC, CIOR и други сходни организации и асоциации.

В интерес на НАТО и на страните-членки е NRFC да поддържа активни взаимоотношения с CIOR и други сходни организации и асоциации с цел да се улесни сътрудничеството в сфери на взаимен интерес и изгода.

8. Език

По време на пленарните заседания се използват английски и френски език. За по-голяма гъвкавост, работният език по време на срещите на щабните офицери е английски. Паметните бележки/протоколите и докладите от секретариата са написани само на английски език, като единствено в случай, че страна - член на NRFC изиска, се прави превод на конкретен документ.

9. Участие в обучение, провеждано от НАТО

NRFC активно насърчава професионалното развитие на резерва. NRFC може да бъде поканен да отправи препоръки, касаещи учебни курсове на НАТО по въпроси на резерва, провеждащи се в Училището на НАТО в Оберамергау (NSO), Колежа по отбраната на НАТО или на други места. NRFC е Офис с главна отговорност (OPR) за курсовете по резерва съгласно установена координационна процедура. Съществува неизменно условие за подпомагане на гост-лекторите и експертите в областта на резерва. Лекторите пътуват на разноски на избраната страна. NRFC, също така, подкрепя програмата за дистанционно обучение на Обединеното командване по трансформацията (ACT).