Политика на НАТО за резерва

Въведение

1. Личният състав на резерва се състои от различни категории цивилни служители, които обикновено не са назначени на пълновременна военна служба. Те биват доброволци, бивши военнослужещи или наборни войници. Могат да бъдат назначавани към организирани формирования на резерва или да служат индивидуално, поддържайки редовните формирования на въоръжените сили.

2. След радикалните политически промени в края на 20 век, НАТО се изправи пред множество проблеми, свързани с една сложна по отношение на сигурността среда. Глобалната сигурност е застрашена от все повече недефинирани заплахи, което прави мисиите на НАТО все по-многообразни и изпълнени с предизвикателства. Икономическите предизвикателства, като част от заобикалящата действителност, допринасят за застрашаването на глобалната сигурност с изострените оперативни проблеми при опитите на Алианса да се справи със заплахите.

3. Страните-членки използват все повече професионални войници в редовните си въоръжени сили и в същото време намаляват числеността, което прави нуждата от резервисти за тези страни все по-голяма. Опитът и уменията на резервистите навсякъде се считат ценни за въоръжените сили.

4. Възможностите за участие на резерва в мисии на НАТО, в национални операции или в периодично обучение зависи, до голяма степен, от националната политика и законодателство, както и от редица социално-икономически фактори, като насърчаване и помощ от семейството, общността и работодателя, чиито подкрепа и съдействие са от изключително значение.

Цел

5. Целта на този документ е да предостави на НАТО политическа рамка за участието на резервните сили при постигане целите на Алианса, включително създаване, развитие и използване на силите. Този документ изтъква значението, което резервните сили имат за НАТО, както и мерките, необходими за разгръщането на потенциала на резерва. НАТО признава прерогативите на всяка една отделна страна в тези области.

Стратегическа обстановка

6. Промените в стратегическата, политическата и икономическата обстановка създадоха изискването за нови и много на брой отбранителни способности за изпълнението на все по-комплексни оперативни задачи. Някои страни от Алианса значително намалиха своите редовни сили и с нарастващи темпове създават професионални армии, като в същото време намаляват или напълно премахват наборната военна служба. Уникалните умения, които модерните резервни сили и опитните резервисти осигуряват, дават огромни възможности за ефективна подкрепа на редовните въоръжени сили. Тези промени биха подобрили баланса и взаимоотношенията между цивилното общество в отделните страни и въоръжените им сили и биха улеснили създаването на уникални способности при участие в най-разнообразни по вид операции. В тази връзка е логично, че комплектоването на числеността на вече редуцираните редовни сили с резервисти, прави резерва от ключово значение за НАТО. Неизбежно се изисква да бъде разбран и използван потенциала на резервистите и резервните сили в една по-широка перспектива.

7. Съществува значително разнообразие в националните подходи относно структурата, количеството, вида, финансирането, обучението, мобилизацията и използването на резерва. Ролята и потенциалът за развитие на резервните сили произтичат директно от стратегическата концепция и особено от трите основни задачи на НАТО – колективна отбрана, управление на кризите и кооперативна сигурност. При наличието на изискване различните сили на НАТО да имат различни нива на готовност, стана особено важно резервните сили да участват в индивидуални или колективни учения с цел осигуряване на необходимото качество на подготовка за подкрепа на НАТО за достигане на набелязаните оперативни цели. Необходима е ефективна интеграция и използване на личния състав на резерва и на формированията на резервните сили с цел повишаване възможностите на редовните сили, така че да могат да бъдат включени в широк спектър от операции, описани в документите относно политиките на НАТО, както и в съответните документи на Военния комитет.

Концепция за резерва

8. Различните страни – членки на НАТО имат различен подход при структурирането на въоръжените си сили. Повечето от тях включват резерва като част от своя национален военен потенциал. Резервните сили може да се състоят от различни категории личен състав и/или формирования, които се мобилизират при нужда. Резервист е всеки служител, който не е на пълновременна военна служба и който може да бъде повикан за временни военни дейности. Резервистът може да бъде доброволец, бивш военнослужещ или наборен войник, годен за военна служба. На базата на националното законодателство и система на резерва, резервистът може да има за задача да служи редовно или като доброволец.

9. Резервните сили могат да бъдат развръщани заедно с редовните въоръжени сили в множество операции, като изпълняват задачите си отделно или заедно с тях. Национална политика може да бъде попълването на редовните сили с личен състав от резерва или, в някои случаи обратното – военнослужещи от редовните сили да попълват резерва.

10. В допълнение към своя военен опит, резервистите могат да използват своята цивилна експертиза и опита си за изграждането на добри взаимоотношения между военните и гражданското общество, към което и НАТО се стреми. Множество резервисти притежават специфични умения в области като медицина, инженерни науки, логистика, право, чужди езици и култури, връзки с обществеността, системи за информационно управление, които могат да бъдат използвани при стабилизиращи и възстановяващи операции. В същото време военната служба носи огромни ползи за резервистите, а техните работодатели могат да се възползват от уменията на резервистите, придобити в лидерски, образователни и тренировъчни програми, предоставени им по време на служба в резерва, като всички те дават и пряко отражение на ролята им в цивилния живот.

Подготовка и бойна готовност

11. За да достигнат необходимата степен на подготовка и бойна готовност, изключително важно е резервните формирования и отделните резервисти в помощ на националните операции или на операциите на НАТО да бъдат обучени и подготвени да изпълняват възложените им военни мисии. Ето защо, националните програми за подготовка трябва да обучават личния състав на резерва преди началото на мисиите, така че те да бъдат готови да изпълняват задачите си.

12. Резервистите трябва да заместват личен състав от редовните сили или да подкрепят такива, както и формирования от резерва следва да заместват или подкрепят формирования от редовните сили в мисии на НАТО, единствено и само ако са успели да достигнат необходимата степен на подготовка и бойна готовност. Програмите за индивидуално или колективно обучение на резервните сили, които позволяват резерва да достигне до тази степен на подготовка и бойна готовност, остават единствено национална отговорност.

13. Тренировъчните програми на НАТО и на всяка една страна-членка, които са насочени към подобряване на индивидуалните и общите способности на редовните сили, следва да бъдат достъпни и за резервистите, в съответствие с нормативната уредба на всяка една отделна страна.

14. Държавите трябва да насърчават участието на резервистите в съвместни и общи (многонационални) индивидуални обучения и полеви учения, като обменят информация относно наличието на подобни учебни възможности. Насърчава се, също така, сътрудничеството със страните-партньорки в областта на индивидуалното и колективното обучение, например със страните-участници в програмата „Партньорство за мир”.

Операции

15. НАТО не прави разлика между редовни и резервни сили, както и между личния състав от тези сили, тъй като национална отговорност за операции на НАТО е да се предоставят способни и подготвени за задачите формирования и личен състав. Няколко страни-членки на НАТО използват резервисти в национални или в съвместни операции заедно с редовните въоръжени сили. Оперативната работна среда представлява една безценна школа за трупане на опит за личния състав (както от редовните, така и от резервните сили), служещи в развърнати формирования или щабове – защото нищо не може да замени практическия опит.

16. Резервистите могат да покриват условията за набиране на щатен личен състав на ниво отделно формирование или щаб. В допълнение, резервистите, чиято специфична квалификация може да е уникална за редовните формирования и щабове, могат да играят ключова роля за НАТО, особено в контекста на евентуалните бъдещи мисии на Алианса.

Съветнически и защитни организации по въпросите на резерва

17. Основната цел на Комитета на националните резервни сили (NRFC) е да предоставя политически съвети по въпросите за резерва на Военния комитет. Комитетът се състои от делегати, представляващи ръководни органи на отбраната на страните-членки. Нещо повече, целта на NRFC е да заздрави готовността на резервните сили и резервистите чрез предоставянето на форум за обмен на добри практики, касаещи всякакви въпроси по резерва. NRFC работи заедно с организации и асоциации, които имат интерес към въпроси на резерва и целят да поддържат информация за техните дейности, които биха представлявали интерес за резервните сили на Алианса.

18. Междусъюзническата конфедерация на офицерите от резерва (CIOR) e независима конфедерация на националните асоциации на офицерите от резерва. Тя защитава и насърчава способностите и уменията на офицерите от резерва и, при поискване, предлага съвети на Военния комитет по въпроси, свързани с опита и перспективите на националните асоциации на офицерите от резерва, като в същото време подкрепя всяка една страна да развива своите резервни сили.

19. В интерес на НАТО и на страните-членки е NRFC, CIOR и други подобни организации и асоциации да си сътрудничат активно за осигуряването на високо качество на резервните сили. Би било от полза всяка организация да поддържа добра осведоменост по дейностите на останалите, за да открива сфери на взаимен интерес и потенциал за сътрудничество.

Подкрепа за резерва

20. Възможностите за набиране на резервисти за нуждите на НАТО, за национални мисии или за периодично обучение, зависят от множество важни фактори като политическа воля, обществено одобрение, семейна и работодателска подкрепа. Националното законодателство трябва не само да разрешава проблемите относно статута, задълженията, правата, социалните и военните привилегии, но също така да предоставя подкрепа за семействата на резервистите и защита на цивилната им трудова заетост.

21. С активната подкрепа от страна на работодателите, резервистите могат да посрещнат по-добре изискванията за своята дейност, фокусирайки се върху изпълнението на задачите си, независимо дали те са национални или многонационални.

22. Програмите, разработени в подкрепа на работодателите, подобряват гражданско-военното сътрудничество. Отделните страни-членки се насърчават да разработват програми в подкрепа на работодателите, пригодени за специфичните нужди и културните особености на всяка отделна страна. Ръководството на НАТО има възможността да играе важна и активна роля в това отношение чрез представяне гледните точки на всички страни-членки на Алианса, когато това е необходимо.

23. Военните и цивилни умения на резервистите са не само от важно значение за Алианса при провеждане на мисии на НАТО. Те са от значение и за самите резервисти, за тяхната общност, както и за работодателите им.