Трети период (1945 г. - 1989 г.)

Започва непосредствено след Втората световна война. Военните окръжия са изградени съгласно териториалното деление на страната, в окръжните градове. Изключение е София окръг, където военния отчет е воден от Столично военно окръжие.

Със Закона на всеобщата военна служба в Народна Република България от 1958 година, се утвърждава задължителния характер на военната служба за всички граждани от мъжки пол. Дава се право да се водят на военен отчет и да бъдат приемани на служба и жени, които могат да бъдат призовавани във въоръжените сили в мирно и във военно време. Военната служба се състои от действителна военна служба и служба в запаса. Намиращите се на действителна военна служба се наричат военнослужещи, зачислените в запаса – запасни. Запасните се подразделят в две категории. В първата категория се включват наборници, неслужили в българската армия, но отслужили в Строителни войски. Във втората – признатите годни за нестроева служба във военно време и жените, подлежащи на военен отчет.

Тактическо военно учение с мобилизирани

През 1973 година се създава Военно окръжие София – окръг, което се отделя от Столично военно окръжие.

Ръководството на военните окръжия се осъществява от „Организационно-мобилизационно управление” – Генералния щаб на Българската армия (ГЩ).

По отношение отчета и работата със запасните офицери, методическото ръководство се е осъществявало от Управление „Кадри” – Министерство на народната отбрана (МНО).

Взависимост от броя на ресурсите, които се водят, военните окръжия са категоризирани на: военни окръжия първа категория и военни окръжия втора категория.

Структурно организацията на военните окръжия се запазва до 1983 година. Военният отчет в общините и кметствата се води от назначени от кметовете длъжностни лица от състава на общината.

Военното окръжие оказва контрол и методическа помощ по военния отчет в общините, включително с вдигане по тревога на общината и събиране на запасните с мобилизационно назначение.

Създадени са оперативни групи, за по-ефективното управление работата на кметовете и създадения помощен състав за оповестяване и доставяне на ресурсите.

За изпълнение на мобилизационните си задачи, военните окръжия създават свои структури – контролно-пропусквателни пунктове (КПП) и   войскови приемателни пунктове (ВПП).

В София общината няма задължението да оповествява запасните с мобилизационно назначение. Тази задача се изпълнява от Столичното военно окръжие. По тази причина се изгражда връчителски апарат за оповестяване, съобразен с броя на водещите се на отчет, а не с броя на получилите мобилизационно назначение. Това налага създаването на голям брой секции за оповестяване (СО) и групи за ръководене на секциите (ГРС), които събират информация и я доставят на военните окръжия.

В мобилизационната задача на военните окръжия се включва и формирането на втори резерв: мобилизирани и в готовност за изпращане на запасни и техника, формирани в организационни единици.

От 1 септември 1983 година военните окръжия преминават на нова структура. Към тях се създава отдел „ Гражданска отбрана”, на базата на съществуващия окръжен отдел „Гражданска отбрана”. Поради тази промяна Военното окръжие се преименува на Окръжно военно управление.

Методическото ръководство на Окръжно военно управление се осъществява от три структури:

• Организационно-мобилизационно управление – ГЩ;
• Управление „Кадри” – МНО;
• Управление „Гражданска отбрана” – МНО.

Дейностите в общините се изпълняват от „Военен отдел”, щатно създаден и пряко подчинен на началника на Окръжно военно управление.

От 1 септември 1988 година в страната се извършва ново териториално деление – закриват се окръзите и се създават девет области (включително и София град).

Поради факта, че цялата система на управление е изградена на окръжна структура, в областите се създава Областно военно окръжие, а в бившите окръжни градове – оперативно-технически групи (ОТГ). В общините задачите се изпълняват от личния състав на военните отдели, пряко подчинени на оперативно-техническите групи.