Втори период (1913 г. - 1945 г.)

Първата и Втората  световна война и мирните години между тях са обект на историческите изследвания на този период. Мобилизационната обстановка е напрегната през цялото време.

Въпреки тежките условия военните кадри, които имат богат опит в предшестващите две войни, полагат усилия за подготовката и провеждането на мобилизацията.

Мобилизацията за Първата световна война се провежда със стремеж да се отчете опитът от скоро отминалите войни. Въпреки многобройните трудности, главно поради недостиг на сили и средства тя завършва за 17-18 денонощия. Формирани са 180 дружини, 203 батареи и 62 ескадрона с обща численост около 532 000 души. Заедно със спомагателните войски в страната общия брой на мобилизираните достига 650 000 души. Създават се три армейски обединения.

Високият процент на мобилизационно  

Български артилеристи в позиция       край Дойран  - 1916 година

напрежение още в началото на войната позволява армията да реши стоящите пред нея задачи. Той е резултат и на очакваните за бързо приключване на войната действия. В същото време не вещае нищо добро за страната и армията при една продължителна война, в каквато реално се превръща Първата световна война.

Съгласно подписания Ньойски договор от 27 ноември 1919 година е ограничена общата численост на българската армия и задължителната военна служба е премахната. Попълването на армията преминава на доброволен принцип. Военните окръжия се преименуват в повиквателни окръжия. На територията  на страната се създават шестнадесет бюра за доброволци.

В периода от 1934 година до 1938 година бюрата за доброволци отново се трансформират във военни окръжия. Създават се двадесет и осем окръжия, а страната е разделена на четири армейски области.

В хода и на Първата, и на Втората световна война напрежението нараства бързо. Годините на мирен живот между тях се характеризират с доразвиване на въпросите на мобилизацията, като през 1938 година е утвърден нов Правилник за мобилизацията на армията.

В годините на Втората световна война,  в зависимост от променящата се военнополитическа обстановка, Българската армия провежда няколко частични мобилизации.

Още през юли - август 1939 година се попълват няколко съединения, които се развръщат на югоизточната граница, за нейното прикриване в случай на война с Турция.

С присъединяването на България към Тристранния пакт в началото на 1941 година, управляващите определят съдбата на страната. Армията прикрива цялата южна граница. Не е извършвана цялостна мобилизация, българските части действат с мирновременния си състав, като част от тях се комплектуват до щатовете за военно време с частична мобилизация.

След обявяването на война на Англия и САЩ в края на 1941г., мобилизационното развръщане нараства отново. Това дава възможност за своевременно окомплектуване на определени войски за участие в двете фази на Втората световна война срещу Хитлерова Германия.

През 1943 г. в развитието на Втората световна

Български генерал и германски полковник на обиколка в окупирана Северна Гърция  - 1941 година

война настъпват радикални промени. Превратът във войната става очевиден – немските войски търпят големи поражения. Събитията по фронтовете се развиват с голяма динамика.

Увеличава се числения състав на двата корпуса, намиращи се извън пределите на старата граница – Сърбия и Беломорска Тракия. Нарастване на армията има през 1944 година. Попълнени са 11 дивизии и 4 бригади от 407 000 души. Това са основните съединения, развърнати по западната и южната граница, останалите се намират в постоянните си гарнизони.

На 9 септември 1944 година в България е извършен политически преврат. На власт е правитеството на Отечествения фронт, което продължава вече обявената война на Германия – българската войска е включена в състава на Съветския Трети украински фронт. Правителството е решено да води войната срещу Германия с пълно напрежение на силите. Ходът на мобилизацията е затруднен от разпръснатостта и различното положение, в което се намират частите и съединенията, които трябва да се мобилизират. Много от частите са далеч от мобилизационните си места, едни от тях се групират към нови райони за съсредоточаване, а други вече са в боя. Това затруднява отделянето и изпращането на кадри по места за провеждане на мобилизацията.  

Въпреки показаните от Българската армия високи бойни качества по време на войната и приноса й за окончателния разгром на Нацистка Германия, страната остава в международна изолация и попада в съветската сфера на влияние.

Така практически се реализират договореностите между основните сили от антихитлеристката коалиция (СССР, САЩ и Англия) на конференцията в Ялта (февруари 1945 г.) за разпределението на света на сфери на влияние.