Комитет на националните резервни сили на страните членки на НАТО (NRFC)

Националният комитет на резервните силивключва в себе си онези хиляди жени и мъже, които са станали резервисти и са съчетали цивилната си кариера сроля във въоръжените сили, както и тези, които може да бъдат част от резервните сили в един бъдещ момент.

До началото на 80-те години резервните сили и въпросите свързани с политиките по тяхното формиране, изграждане и използване се считаха за въпрос единствено от национално естество. През 1981 г. Националният комитет на резервните сили беше основан като съвместен междусъюзнически комитет, който е признат за консултативен комитет на НАТО през 1996 г., както е посочено в документите на Военния комитет 441/2 "NATO Framework Policy on Reserves" и 392/1 "Military Committee Directive for the National Reserve Forces Committee (NRFC)".

Резервните сили съставляват повече от половината от силите за военно време на армиите на държавите-членки на НАТО.Всъщност организацията, съставът, мисията и нивата на подготовка на резервните сили в рамките на Алианса варират значително.Но общото между резервните сили е, че те играят важна роля в целия спектър от национални и отбранителни структури на НАТО и в случай на криза от тях ще се изисква да заемат позиции и да изпълняват задачи заедно с редовните военни части.Резервистите вече не се считат за използваеми в краен случай;по-скоро днес те вече са смятани за изключително важни и необходими.

Всъщност много от нашите армии не биха били ефективни във военно време без мобилизирането на собствените си резерви.В допълнение, подкрепата оказвана на редовните въоръжени части от елементи от състава на резерва в мирно време придобива все по-голямо значение в области като миротворчески мисии, операции за борба с разпространението на наркотици, помощ при бедствия, аварии, а също и при участие във военни учения.

Широко известно е, че интегрираните, използвани с подходяща цел, мотивирани и подготвени резервни сили осигуряват изключителна стратегическа възможност за нарастване на настоящите военни способности с разходването на много малко ресурси.Почти също толкова важно е, че резервните сили изграждат жизненоважна гражданско-военна връзка между редовните въоръжени сили и гражданската общност като цяло, по-специално по отношение на набора от специални умения, принципно трудноразвивани във военната общност.

Изключително важно е командирите и щабовете на НАТО, страните членки на НАТО и дори партньорите да познават и разбират способностите на резервните системи и широките възможности които те предоставят, ина които биха могли да разчитат.NRFC е мощен инструмент в услуга на държавите-членки на НАТО и въоръжените им сили, и предлага значителен потенциал в това отношение.

Комитетът на националните резервни сили e съставен от обучени и мотивирани специалисти, висши представители на националните резервни структури,способни да осигуряват необходимите условия за подготовка и представяне на информация по широк кръг от въпроси свързани с материята, с цел формирането на единни мнения и възгледи. Освен това членовете на Комитета се възползват от обмена на информация, опит, ефективни модели и решения на други нации и определят начините, по които съвместните дейности да бъдат изградени на базата на най-добрите международни практики. Националният комитет на резервните сили предоставя форум от изключителна важност, в който ръководството на резервните сили може да обменя най-добри практики и да изучава важни аспекти на ръководствотои използването на резервите. Освен това Комитетът планира да насърчава и да привлича хора; гражданите да станат резервисти и давникнат в отговорностите на резерва, нациите да изградят иползват своите резервни сили, резервистите да бъдат активни и да служат в интерес на страната си.

Рамковата политика на НАТО относно резервите (документ на Военния комитет 441/2) е една от „доктриналните основи“ на Националния комитет на резервните сили.Целта на този документ е да предостави на НАТО политическата рамка за принос на резервните сили, за постигане на целите на НАТО, включително развитие на силите, създаване на сили и тяхното използване.Въпреки че НАТО признава прерогативата на отделните нации във всички тези области, този документ извежда на преден планголемите възможности, с които резервните сили допринасят за НАТО, и набелязва необходимите мерки служещи за гарант, че резервните сили са в състояние да изпълнят своя потенциал от способности.

Въз основа на тази политика, други два документа (документ на Военния комитет 392/1 „Директива на Военния комитет за Националния комитет на резервните сили, NRFC“ и Документ на Военния комитет 248/2 „Връзката между НАТО и Международната конфедерация на офицерите от запаса, CIOR“) определят целите и връзката на резервните структури с НАТО.